АРАМ БЕРБЕРЯН - ДАТÈВ

БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК

от Нейко Нейков

С благодарност на г-жа Силвия Шайл и г-н Гюнтер Матцик за неоценимата им подкрепа при издаването на тази творческа биография

ПРЕДИСЛОВИЕ ОТ АВТОРА

          Преди време на чаша мартини в клуба на актьора във Варна се роди идеята да напиша биографията на Арам Берберян-Датeв. С него решихме да направя едно сериозно изследване на живота и дейността му, да се опитаме със съвместни усилия да го представя като човек, композитор, пианист-изпълнител, диригент.
          Но още от първите страници обектът (т.е.- самият Арам) не се вмести в определения шаблон, защото той е многообразна, особена и трудна за обхващане личност, която не се поддава лесно на описание. Противоречиво е и отношението на хората, приближавали се до него през 75-те години от битието му. Те го боготворят, но някои не го приемат насериозно. Хвалят го, а понякога не говорят добре зад гърба му. Част от тях се разминават с него и пътищата им се. разделят, но повечето остават завинаги в сърцето му и той в техните. Защото Арам е многолик в очите на хората, но приятелите му знаят, че обикне ли някого - обича го цял живот. Плени ли го някаква идея - той й остава верен завинаги.
          Разговорите с Арам Берберян-Датeв и с хората, общували с него през годините, ме хвърлиха в отчаяние, защото в един момент изгубих самочувствие и увереност, че ще мога да се справя със задачата.
          Изправих се пред труден въпрос: Кой всъщност е Арам Берберян- Датeв? Арменец ли е или българин? А някъде го смятат за германец или дори - гражданин на света? Композитор ли е или диригент? А може би прекрасен пианист? Неудачник или успял в живота си е този дребен на ръст, но жив, пъргав и с проницателен поглед, неостаряващ човек? Попитах го за последното и той категорично отговори:
          "Щастлив съм !" И добави: "Сега съм щастлив !" Подчерта думата "СЕГА", защото през последните девет години (1992 - 2001 г.) той реализира много от това, което е таил в себе си, и най-важното - получи световно признание за цялостната си многостранна творческа дейност, признание за човешките си и музикално - професионални достойнства.
          За всичко, което е било преди това "СЕГА ", ще стане въпрос по-нататък в изложението.
          Спомените на Арам са пред мен, снимките и документите също, международната информация и мнението на другите за него е записано - остава само материалите да се подредят и предложат на читателите. Целта ми е благородна - да представя пред тях образа на един честен творец, кореняк варненец, отдаден на музиката в името на доброто у хората.
         

---

         
          Проф. Арам Хрант Берберян-Датèв е роден на 26 ноември (покръстен 3 декември) 1926 година в град Варна (България) - едно от най-красивите селища на брега на Черно море. В момента наброява над 300 000 жители. А през лятото обитателите му стават много повече, защото се посещава от многобройни туристи. Варна не с само център на туризма, а и средище на българската и световната култура. В чужбина са известни не само курортите "Св.св. Константин и Елена" и "Златни пясъци", а и международният музикален фестивал "Варненско лято", международният балетен конкурс, майският хоров фестивал, международния фолклорен фестивал, фестивалът на куклените театри "Златният Делфин", биеналето на графиката и др. С тези дадености и с чудесната си природа Варна с право се нарежда сред предпочитаните места за културен отдих в Европа и достойно носи името си "Перлата на Черно море" - лятната столица на България.
          Историята на града води началото си от дълбока древност, той съществува още преди създаването на българската държава (681 година) под името ОДЕСОС. А откритият близо до града ВАРНЕНСКИ НЕКРОПОЛ доказва, че по тези места се е творила една от най-древните култури в Европа. Не е маловажно в каква градска атмосфера се е формирала личността на Берберян-Датeв. Той е част от Варненската култура, а тя има многовековни традиции. Без да се впускам в дълбочина и в подробности, аз ще изброя само някои моменти от историята на града, които са основа за развитие на процесите, достигнали до наши дни и спомогнали за оформяне на бележити фигури в българския културен живот. Варна е сред първите български градове, в които се разгръща Възраждането (Българският ренесанс). През 1860 година е открито първото българско училище, през 1861 - първата българска черква. През същата година се създава и музикалното дружество, а през 1870 година - първото народно читалище (своеобразен културен феномен, характерен само за България), което съществува и до днес. Това е средище, в което се четат книги и вестници, играе се театър, свири се музика, рисува се, изнасят се лекции и т.н. През 1875 година е основано филхармонично дружество, а 4 години по-късно - първият хор. Първото в страната музикално училище е създадено във Варна през 1889 година. (В него след много години се усъвършенства и бъдещият композитор Арам Берберян-Датeв). В Европа тези процеси са се развили 200 години по-рано, но за България те са закъснели поради петвековното османско-турско владичество. И въпреки това с бързи темпове ние догонваме европейската култура и в някои отношения вече сме наравно с нея.
          Точно в годината, когато се ражда Арам Берберян-Датeв, започва своето съществуване международният музикален фестивал "Варненско лято" под името "Летни музикални тържества" (от 23 юли до 1 август 1926 година), които с малки прекъсвания продължават и до днес. Тези празници правят варненския музикален живот уникален, защото през лятото Варна се изпълва със знаменити личности от цяла България и от цял свят. Невъзможно е да се изброят всички, затова ще спомена само някои от тях: Добри Христов, Панчо Владигеров, Арам Хачатурян, Алексис Вайсенберг, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Леонид Коган, Арно Бабаджанян, Давид Ойстрах, Мирела Френи, Андре Клюитанс и много други знаменитости.
          Като се има предвид, че Арам прекарва детството си сред тази културна, с акцент върху музиката, среда, до самия летен театър и до старината "Римски терми", до мястото, където гарнизонният духов оркестър и флотският духов оркестър изнасят своите популярни концерти. Става ясно откъде с дошъл този интерес към музиката още от най-ранна възраст у бъдещия композитор, пианист и диригент. Той се възхищава и учи от много хора - личности по това време. Аз ще се спра на първите:
          - Добри Христов - композитор, варненец, класик на българското национално песенно творчество,
          - Александър Кръстев - композитор, варненец,
          - Христо Манолов - композитор, хормайстор, основател на варненския мъжки хор "Морски звуци",
          - Панчо Владигеров - композитор, един от най-видните представители на българската национална музикалнотворческа школа. Пръв завоювал международно признание и високи награди и отличия - престиж за българската музикална култура,
          - Петър Райчев - тенор,
          - Натан Амирханянц - пианист, педагог,
          - Найден Найденов - пианист, педагог,
          - Асен Найденов - виден оперен диригент и симфоничните диригенти: Влади Симеонов, Васил Стефанов, Константин Илиев, Добрин Петков и др.
          Не е маловажно за бъдещите увлечения на Арам и това, че по-голямата част са възпитаници на германската музикална култура и носители на класическите германски творчески традиции. За оформянето на Арам Берберян-Датeв играе решителна роля и неговото семейно обкръжение.
          Духът във фамилията и по майчина, и по бащина линия е свободолюбив. Близките на Арам се стремят към духовна хармония, в която борбата за свобода и поезията, и музиката заемат достойно място.
          Една от най-интересните фигури в рода (без да се подценяват другите) е дядото по майчина линия на Арам Берберян-Датeв. Името му е Вахагн Датевян, наричан още "Великият Вахагн" ("Медзн Вахагн"), и е бил главен инженер на изкопаемите богатства на Султаната. Роден е в град Адана, Турция. Малко преди масовите убийства по време на геноцида (1915 г.) той е обесен и обезглавен. Дядото бил много силна личност, оглавявал Централния комитет на Арменската революционна федерация ("Ташнагцутйун") в борбите за освобождение на арменския народ. Негови сподвижници по това време са едни от най-знаменитите мъже, вписали с кръвта си своите имена в историята на арменския народ:
          - Армен Гаро - професионален революционер,
          - Аведис Ахаронян - голям писател на Армения,
          - Мурад - хайдутин,
          - Таниел Варужан - поет, революционер,
          - Себух - професионален революционер,
          - Папген Сюни - революционер,
          - Папазян, Оханджанян, Шамалян, Аведик Исаакян - поет, Техлерян и други.
          Дядото бил отдаден на делото си човек имал е възможност да се спаси като служител на турската власт, но заявявайки, че не може да изостави народа си и да избяга, понася наказанието през 1915 година. (Арам също - захване ли се с нещо, лесно не го изоставя.)
          Истинската баба по майчина линия умира при раждане и децата и внуците са отгледани от сестрата на дядо му която се е казвала Антарам Датевян. Тя не се е омъжвала и се отдала изцяло да отгледа дъщерята на своя брат Вахагн - Вартухи (майката на Арам), и по-късно, когато на този свят се появява Арам, тя поема задължението да отгледа и своя внук. На нея Арам дължи много за оформянето си като човек и затова с чисто сърце си я смята за своя същинска баба и я нарича така и в своите спомени. Тя била образована за времето си жена, преподавала арабски езици в султанския пансионат на децата на паши, бейове и везири в Цариград.
          Дядото по бащина линия, на когото е кръстен Арам, е един от живите, останали след потушаване на въстанието в Зейтун, Турция (1894 г.). Успява да избяга в България със своята годеница и се заселва във Варна. Занимавал се със сърмена бродерия, имал занаятчийски магазин. Синът му Хрант - бащата на Арам, наследява този занаят. Той учил във френски колеж, но не го завършил. След като умира дядото, най-големият мъж в семейството остава бащата на бъдещия музикант - Хрант. Той поема грижите за всичко, макар да бил още юноша на 16 - 17 години. Усъвършенства уменията си в занаятчийската професия, създава и притежава един от най-добрите магазини за български шевици и българска бродерия. Той е един от първите в художествената българска бродерия и през 1932 и 1936 година получава два златни медала в изложението в Лайпциг за българска бродерия.
          Майката на Арам също е интелигентна и образована жена, учила в Цариград (Истанбул) пеене при Гомидас - композитор, най-голямата личност и значима фигура в арменския духовен и културен живот. (Тази голяма творческа личност - Гомидас е бил един от най-близките приятели на семейството на Вахагн Датевян.) По духовен сан той е патриарх, а по признанието на арменския народ - духовен предводител на арменската национална художествена музика - претворява народното песенно творчество в художествено. Майката на Арам имала чудесен глас и добри музикални наклонности - свирела добре и на пиано (обучавана също от Гомидас).
          Бъдещите му родители се срещат във Варна през 1918 година. Тя - току що преселена от Турция, а той - секретар па арменското църковно настоятелство във Варна. Оженват се през 1924 година и така през 1926 година се появява на бял свят Арам - единственото им дете.
          Макар и доста бегъл, погледът върху предците на Арам Берберян-Датeв разкрива доста качества, които той е наследил от близките си. От дядовците - борчески национален дух, морално-човешките устои и непреклонност, от майката - музикалността. Бащата също имал музикални наклонности - свирел на мандолина в тамбурашкия оркестър "Кохтан" с ръководител тогавашния опитен диригент Киряков. Въобще семейната атмосфера се оказва много благоприятна за оформянето на малкото момче като личност. Между родителите цари разбирателство, един общ дух. Всеки член на това голямо семейство има конкретна област на действие и я изпълнява стриктно. Леля Аршалуйс (сестрата на баща му), както и майката на малкия Арам помагат в магазина за бродерия и шевици. Лелята подготвя същевременно Арам за училище, помага и за музикалното му оформяне. Като ученичка във Варненската девическа гимназия тя е учила цигулка и свирила в училищния оркестър с ръководител Стефан Стефанов - баща на именития наш диригент Васил Стефанов. Майката се грижи за общото му възпитание.
          Баба Антарам (сестра на Вахагн Датевян - дядо по майчина линия на Арам) готви, чисти, поддържа реда в къщата. (Тук трябвала отбележа, че тя била борбена личност, много помагала в годините на своя брат Вахагн в обществената му и революционна дейност.)
          Най-често баба Антарам води на разходка детето из Морската градина, а понякога и цялото семейство с файтон до местността "Св.св. Константин и Елена". Вкъщи не се говори за политика. На заден план стоят проблемите с храната, облеклото, парите и др. Доминира духовното, което съпътства Арам Берберян-Датeв. В дома им звучи денонощно музика. Имат грамофон ("куче" марка), който се ползва много често и задължително, когато ги посещават приятели и гости. Още от малък Арам слуша Гомидас и Бетовен, Вагнер, изпълненията на Шаляпин - Мусоргски, симфонични изпълнения под диригентството на световни имена, като Стоковски, Фуртвенглер, Абендрот. До днес много от тези плочи (бързосвирещи на оборот 78) са запазени. Така той учи, живее сред музика и песни и оформя своя вкус интуитивно към музикалното изкуство.
          Бащата (Хрант) на бъдещия творец е настроен прогермански и това може би също определя една от насоките в живота на бъдещия професионален музикант и за която насока той вечно, до последния си дъх, ще бъде благодарен на своите родители.
          Навършил 4 годинки, Арам е приет в детската градина на германското училище ("Дойче шуле" - Варна). Там наред с българския и арменския език, които усвоява в къщи, изучава основния - германския език. (Трябва да отбележа, че в семейството се говори често и на турски език.) Още от ранните си години в детската градина на германското училище той се пристрастява към реда, дисциплината, постоянството, чистотата (хигиената) - все черти, типични за германската култура и нейните носители.
          През този ранен период от живота на малкото момче има интересен случай, който се превръща във фундамент за по-нататъшното му развитие и който случай говори за дарбата на детето.
          Както споменах, баба му Антарам често го води на разходка в Морската градина. Всяка събота и неделя близо до открития ресторант - градина (мястото на днешното "Морско казино") на специално построен подиум с купол изнасят концерти и увеселителни изпълнения на хорa и ръченици военният духов оркестър на гарнизона и представителният духов оркестър на флота. Малкият Арам, облечен в гащеризон, дълго се застоявал пред духовия оркестър зад диригента, вслушан и унесен в музиката, а и честичко махал с ръце, дирижирайки. Един ден капел-майсторът на военния духов оркестър Г. Попов, наблюдавайки как детето се опитва да дирижира, го грабва и го поставя пред оркестъра върху високата поставка на диригента. Нарежда на оркестъра да свири според подаванията на малкия диригент. Изпълнението започва. Свирят потпури из оперети на Калман. Арам доста точно подавал на инструментите (по мнението на "делегацията" от оркестъра при срещата с бащата на Арам). Явно музиката му била позната от къщи. Събрал се народ, наставали хората от ресторанта, имало счупени чаши и чинии. Собственикът на ресторанта поискал обезщетение от баща му, но след това оттеглил иска си заради таланта на детето и намесата на диригента и оркестъра. Но по-важното е, че оркестрантите, водени от самия капелмайстор, убедили родителите, че в интерес на детето трябва да се купи пиано, за да може да развива дарбата си в музикалното изкуство.
          Така в дома на семейство Берберян се появява черно пиано на австрийско-френската фирма "Aurande & Wirth" - едно от първите пиана, купено на изплащане от тогавашния френски консул (производство на пианото - 1892 година - Лион - Франция). Макар и старо, до ден-днешен то продължи да служи на композитора в творческата му работа до 15 май 2000 година.
          Тогава тази покупка нарушава финансовото равновесие на родителите, но бащата е доволен и пианото се освещава в присъствието на военните музиканти и капелмайстора в първото жилище на семейството на улица "Сан Стефано" №3 - втори стаж (където е роден композиторът), срещу тогавашната Земеделска банка - (понастоящем управлението на МВР). Пианото е в сравнително добро състояние, защото за него дълги години се е грижил професионалният акордьор Георгиевич, а през последните 25 години - колегите на Арам и негови лични приятели Кънчо Мошев и Васил Делев.
          Така след закупуването на музикалния инструмент Арам започва усвояването му под ръководството на клавирната педагожка Дора Станкович, тяхна съседка, която живеела на първия етаж. Ако трябва да спрем дотук и да направим равносметка за формирането на нашия герой, ще видим, че той е едно обикновено момче, като всички останали. Доста буен, палав, един от главните участници в боевете между махалите - Гръцка, Рибарска, Табааната. Но наред с игрите у него се кодират вече доста от качествата, които притежава големият Арам, и най-важното - интерес, любов, знания и умения в областта на музикалното изкуство.
          За този ранен период от живота си Арам Берберян-Датeв е благодарен най-вече на своите родители, на близките си, на Дора Станкович и Найден Найденов и особено на германските си учители и възпитатели. Те продължават да влияят и дълги години след това върху него, дори до наши дни. След детската градина момчето продължава в подготвителен клас - забавачница и после от първо до четвърто отделение - ДОЙЧЕ ШУЛЕ - Варна. Важен момент в живота на Арам е определянето му от директора и ръководството на училището заедно с още няколко деца да бъде изпратен за три години в интернат в Германия. Така през 1936 година (според запазени материали) малкият Арам продължава обучението си в Берлин на "Бисмаркщрасе" в ИНТЕРНАТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИ ДАРОВИТИ ДЕЦА. Там пребивава до 1 септември 1938 година. Попаднал в естествена среда и обстановка (както оценява сега), той усъвършенства знанията си по германски език и литература. Пред още детските му очи преминават исторически картини от бурния обществено-политически живот на Германия по това време и те оставят незаличими, незабравими следи както в духа му, така и в начина му на мислене и поведение в живота до днес, а именно - строгост, дисциплина и ред и високо национално самосъзнание. Наред с всичко това стои и България - Родината и оптимистичния трицвет, който и днес, където и да се намира той, го съпътства!
          С музика се занимава в свободно избраните от него часове, координирани с неговите възпитатели.
          Завръщайки се във Варна, той продължава образованието си в "Дойче шуле"- Варна, в гимназиалните класове на германското училище, което завършва през 1944 година, месеците май - юни.
          През целия образователен "германски период", както обича да се изразява Арам Берберян-Датeв, у него се оформя една солидна основа по германски език и литература, изучава български език и литература, латински, старобългарски, старогръцки и френски език и литература. С голяма почит и уважение той си спомня за своите учители - германци, както и за учителите си - българи: Ковачев, Мартинова, Вълкова, Йордан Тодоров, Матеев. В съзнанието му са оставили дълбока бразда до ден-днешен германските педагози Бартен, Дау, Дикман, Волф, Мюлер, Зюсмилх, Щаалшмит, Прьолц и особено Фройлайн Зоммер, която дълги години след това поддържа връзките си с него и с много от своите бивши ученици, също и Мюлер, с когото поради постъпване в болница (1998 година) и влошаване на състоянието му връзките се прекъсват. Ето от всичко това произлиза и заключението, че учителите, които са възпитавали Арам, са били личности с високи морални и човешки достойнства - високообразовани и интелигентни люде. Хора, за които човешкият морал, етика, възпитание, толерантност, честност и почтеност са стоели на първо място, особено във възпитателната им работа с учениците. И да отбележим, че те са били преди всичко знаещи и можещи! Трябва да се отбележи също неговите не прекъснати връзки с приятелите си от военните години, бивши моряци от германския флот пребивавал във Варна: Ханс Ниид, Хелмут Монатсбергер,Герхард Матерн и полковникът от запаса Хелмут Арндт. Същите до ден днешен поддържат непрекъсната връзка със своя приятел Арам.