Make your own free website on Tripod.com
начало биография фотоси творчество репертоар контакти

          Оформянето на човека на музикалното изкуство не е плод само на таланта и решаващото значение на общата култура, придобита от германското му образование, но също така и на целенасочените занимания по пиано. От шестгодишна възраст той учи и работи конкретно за усвояване на музикалния инструмент при Дора Станкович, една високоинтелигентна личност с богат педагогически опит, а по-късно при големия клавирен педагог Найден Найденов, брат на известния български дългогодишен оперен диригент Асен Найденов.
          Важна роля изиграва през годините 1942 - 1944 и личността на германския композитор и хормайстор Франц Рьомер, който по това време е ръководител на представителен песенен ансамбъл - мъжки хор и оркестър на военноморския германски флот, пребиваващ тогава във Варна. От този период датира и запознаването на Арам с произведенията на Ференц Лист и Рихард Вагнер. Рьомер работи доброволно с младия пианист (Арам) и задълбочено го въвежда, виждайки интереса на бъдещия музикант, в характерната стилистика и съдържание на творчеството им, направило му впечатление, че Арам вече познава някои от произведенията и държи много на тях.
          След промените в България на 9 септември 1944 година новата власт не признава дипломата за германско средно образование и се налага всички ученици, завършили по това време чуждите училища, да повторят последния курс на гимназията в Първа мъжка гимназия "Христо Ботев" за легализиране на дипломата. Явно това не е било желано от младите хора (особено да учат още една година, и то по всички предмети на български език), но сега, от дистанцията на времето, Арам не крие задоволството си, че тази година е била много необходима и доста полезна за него. Тук за първи път са признати музикалните му способности като пианист-акомпанятор на мъжкия хор в гимназията (под диригентството на учителя му по музика Васил Димов), участва със солистични изпълнения в концертите на училището, получава и първа награда - книга, за проявени дарби в областта на музиката, връчена и подписана лично от директора на гимназията, един от най-големите варненски педагози - литератора Кръстьо Баев, по предложение на Васил Димов.
          По същото време Арам се включва като пианист-акомпанятор към новосъздадения младежки самодеен хоров колектив "Стефан Йовчев" и участва същевременно при учредяването на младежки оркестър при комитета за демократична младеж.
          Музикалните му способности са забелязани и от тогавашния директор на Радио Варна Йордан Каранов - вокален педагог и музиковед, учил в Германия. Същият го насочва към Средното музикално училище, току що открито, където като извънреден ученик да продължи обучението си по пиано при Мара Игнатиева. Освен това участва като пианист в концерти и продукции на ученици от класовете по цигулка на директорката по това време на Музикалното училище Христина Стоянова - цигулков педагог, както и на учениците от класа по вокална подготовка на известния наш оперен певец и педагог Събчо Събев (по това време той води клас по вокална подготовка в Музикалното училище).
          Наред с разнообразните си прояви в двете учебни заведения, Арам започва (по покана на директора на Радио - Варна Йордан Каранов) концертната дейност и пред микрофона на Радио - Варна в рубриката "Концерт на млади сили". Фактически от първия му концерт пред микрофона на радиото - 15 май 1945 година, започва летоброенето на творческата дейност на Арам Берберян-Датeв и с това и първото признание на таланта му, станало вече обществено достояние.
          След завършване на гимназията продължава обучението си в Музикалното училище и като акомпанятор на всички солисти до постъпването си в казармата (от октомври 1946 година до март 1949 година). В началото е в Осми Приморски пехотен полк - Варна, няколко месеца в 46-и полк в град Добрич, където приключва първоначалното си военно обучение. После завършва школа за запасни офицери за културна дейност в армията и е зачислен в специална дружина към щаба на дивизията при III-та армия - гр. Шумен. Явно е бил проучен добре и лично по нареждане на полк. Добри Джуров (бъдещ министър на отбраната), тогава зам.-командир по политическата част на III-та армия, го вземат на служба с още двама като военни за специални поръчки и машинописец към щаба. До последните осем месеца от военната служба в живота на Арам няма нищо особено, но през тях той получава нови знания и умения в областта на музиката.
          С разпореждане на Джуров, като изявен талантлив музикант, нужен с качествата си за добрите намерения на новата власт (тогава) за културното израстване на народа, той e даден на разположение на капелмайстора на гарнизонния духов оркестър в Шумен капитан Кадиев, който е с академично Италианско образование, да работи индивидуално с Арам. И успява да канализира всички интуитивни натрупвания от познания в музикално-теоретичната област, които започват да получават ясни научни очертания. Следва опознавателна подготовка по духова оркестрация (по-късно в Музикалната академия ще му бъде от полза), като предварителна подготовка. Тук, при капитан Кадиев, се изяснява и цялата специфика на всички видове духови инструменти (дървени и медни) - диапазони и характеристика.
          През периода 1945/46 година се ражда и първата му творба "Ода за Армения", изпълнена във Варна под диригентсвото на С. Сисакян, второто му изпълнение е в София под диригентството на самия автор. Междувременно Арам се ползва с доверието и благоразположението на преките си началници (капитан Вучков), дават му отпуски, пътува до Варна при своите родители, включвайки се междувременно в музикалния живот на родния град.
          За пръв път дирижира през 1946 година арменската оперета "Ашух Хариб" (негова преработка и аранжимент за голям оркестър), изпълнена от самодейния театрален състав при арменската организация "Ереван" и от сборен симфониетен оркестров състав (от симфоничния и оперния оркестър във Варна) и добри изпълнители-самодейци (аматьори), негови сънародници.
          Като пиша за различни периоди от живота на Арам Берберян-Датeв, у мен се прокрадва мисълта, че съдбата е била благосклонна към него и щастливата му звезда често е изгрявала на хоризонта.
          За това говорят детското му дирижиране на военния духов оркестър в Морската градина през 1930 година; образователният и възпитателен период в Германското училище и интерната в Берлин. И още един случай, който е след уволнението от казармата.
          Завръщайки се във Варна, един ден на посещение в Музикалното училище за ревизия и прослушване на млади таланти идват именитите български композитори Панчо Владигеров и Любомир Пипков. Тъй като Арам не е предвиден (той е извънреден ученик), неговият добър приятел Димитър Александров (тогава ученик по цигулка в класа на директорката Христина Стоянова) предлага на Събчо Събев (на когото личен корепетитор е Арам), да бъде представен на вниманието им. Предложението на Митко Александров (както обича Арам да го нарича) е прието с охота от Събчо Събев и така комисията прослушва извънредно и Арам. Единодушното решение на ДВАМАТА ГОЛЕМИ е Арам да кандидатства в Музикалната академия и Панчо Владигеров да го приеме в своя клас по пиано. Комисията оценява по достойнство дарованието на младежа. По този начин Събчо Събев не само отваря пътя на младия пианист, но му дава и пари за кандидатстването му, с препоръка да не се връща във Варна, без да е издържал приемния си изпит. Разбира се, Арам се класира на едно от първите места в теоретичния факултет на Музикалната академия (1949 година). До ден-днешен Арам си спомня концертната пиеса, която е свирил на изпита си - ПРЕЛЮД № 2 опус 3 на Сергей Рахманинов. Това произведение, както и ЛУННАТА СОНАТА от Бетовен, са и досега любимите клавирни пиеси на композитора и обича често да ги пресвирва, почти на всяко сядане пред пианото. За изпита подготвя Рахманинов самостоятелно. Привързаността му към творческата стилистика на Рахманинов не е случайна, трябва да прибавим и влиянието в тази насока на неговия учител Панчо Владигеров. Естествено е окончателното му оформяне като композитор, пианист и диригент да са ставали под вещото ръководство на големи български величини в областта на музикалното изкуство (имам предвид кои са го обучавали и насочвали по трънливия път на професионален творец). Разбира се, първото и решително място е отредено на Панчо Владигеров - в класа по пиано и консултативно (извънредно) композиция и композиционен анализ на всяко изработено клавирно произведение на световни автори в продължение на 6 години (от 1949 до 1955 година вкл.). Следват имената на: Любомир Пипков -камерна музика (винаги с анализ), Веселин Стоянов - музикални форми с анализ, Марин Големинов - инструментознание, оркестрация и проблеми на оркестрацията, Иван Пеев - солфеж и теория на музиката, Парашкев Хаджиев - хармония и проблеми, Асен Карастоянов - контрапункт и проблеми на полифонията, Светослав Обретенов - (извънредно) обучение по хорово-диригентска работа, Влади Симеонов (също извънредно) - консултативно обучение по оркестрово-диригентска работа.
          Но най-решаваща е ролята на Панчо Владигеров за оформянето на твореца Арам. Той никога не забравя кабинет № 6 (с двата рояла) в ректората, на улица "Будапеща'" № 1, където провеждал занятията със своите студенти професор Владигеров. Арам с много обич си спомня за бащинската топлина на своя учител, с която го обгръщал, как провеждал с него часовете по композиция извън академията, в жилището си на улица "Генерал Паренсов". И до днес не са забравени не само похвалите на големия музикант, но и моментите, когато го гонел с бастуна си из стаята в академията, ако Арам бил разконцентриран и отпуснат или се явявал недостатъчно подготвен. Безспорно Владигеров усещал у този младеж нещо по-голямо. Арам бил стипендиант, а една стипендия свършва много бързо. Усещайки това, Владигеров го викал на занятия в дома си, за да провери докъде е стигнал в заданията и тайно му бутал в джоба някоя пара. Съпругата му Кетхен - както обичал Панчо да се обръща към нея, след като нахранела Арам, също го подкрепяла с пари; много добра и умна жена - така обича да характеризира първата съпруга на своя учител и майка на известния по-късно у нас диригент и композитор Александър Владигеров, който остава най-добрият интерпретатор до наши дни на бащините си произведения.
          Когато един ден синът Александър отива на гости при Арам в квартирата му на улица "Кърниградска" №1 (по-късно преименувана на "Гочо Гопин"), в съседство с диригента Влади Симеонов, и вижда, че няма пиано, а само дъска в клавиатурен размер с разчертана клавиатура, на която студентът подготвял учебния материал. Той веднага уведомява за това баща си. Панчо Владигеров от своя страна, разтревожен, се разпорежда и намира под наем едно добро пиано "Фьорстер" и на свои разноски и платен годишен наем предварително, го докарва в квартирата на Арам.
          Първото изпробване на пианото извършва Александър Владигеров.
          Панчо Владигеров посещава Варна през летните месеци и никога не пропуска да се усамоти със своя студент (в дома на Арам на улица "Сан Стефано" № 3), да провери как изпълнява заданията, да види докъде е стигнало и творчеството му, както и клавирните му постижения, да го изведе на разходка из града и да го почерпи. Винаги добронамерен, но много строг и безкомпромисно взискателен, винаги с гума и молив в ръка, готов да помогне, да покаже на пианото и след това да коригира - с обстойно пояснение на корекциите.
          Трябва да отбележа (според спомените на Арам), че големият творец и педагог е работил извънредно и с други даровити младежи (по няколко от випуск), защото милеел за българската музика, за културното бъдеще и израстване на българската нация.
          През студентските си години (още от 1949 година) Арам Берберян- Датeв, освен че учи, продължава творческите си опити - да композира (и по думите на своя професор Владигеров) доста сполучливо, с верен усет към хармонията. Прави оркестрации, аранжира и преработва произведения, дирижира и изпълнява клавирни творби. (За създадените произведения оттук нататък уважаемият читател да проследи хронологическия им ред по години в послеслова.) Участва през 1949 година в Първия младежки фестивал като акомпанятор на цигуларя Михаил Топалов. В Музикалната академия участва често и в демонстрации на три пиана (рояли) в голямата концертна зала пред състуденти заедно със Здравко Манолов и Александър Владигеров.
          Сътрудничи на катедрата по духови инструменти, най-вече на класа по тромпет на професор Петър Кърпаров - корепетира и акомпанира на студенти, също сътрудничи и на професор Карел Стари в класа по валдхорна, както и на класа по цугтромбон на професор Георги Тодоров.
          Към този период от студентството на Берберян-Датeв принадлежи и неговият КОНЦЕРТ за тромпет и пиано, посветен на Петър Кърпаров и изпълнен от него през 1952 година пред гостуващия световноизвестен композитор Арам Хачатурян в голямата концертна зала на Музикалната академия в съпровод от Берберян-Датeв. Представен лично от Владигеров на Хачатурян, същият му определя четиридневни занятия по 4 часа на ден за изясняване па арменския национален тон и ладова особеност и приложението им в композиционната работа.
          Извън занятията в академията той създава женски хор при университета по френска филология, певчески състав от 30 души при шоколадената фабрика "Йорданка Николова" (на бул. "Сливница") с директор Нисим Бенбасат. Арам превръща формацията в певчески ансамбъл, като прибавя (с пълното съдействие и подкрепа на директора на фабриката) инструментален състав, сформиран от негови приятели - колеги и състуденти. Сред тях са варненците Влади Анастасов, Димитър Александров, Николай Ризов, Мирчо Мирчев, Петър Саралиев, Моис Леви, Анастас Наумов и други.
          Пианист - акомпанятор е на хоровете "Никола Вапцаров" при III-ти райсъвет - София, с художествен ръководител неговия състудент и приятел през студентските години Михаил Букурещлиев и на смесен хор "Васка Ненчева" при едноименното народно читалище при II-ри райсъвет с диригент неговия състудент и приятел Петко Драмсъзов.
          Участва в младежкия фестивал при III-ти райсъвет като пианист-солист и е награден за изпълнението на "Танц със саби" (из балета "Гаяне" на Арам Хачатурян) като най-добър инструменталист с "Лавров венец".
          Арам Берберян-Датeв оценява следването си в Музикалната академия като много плодотворен във всяко едно отношение шест годишен период.
          Сътрудничи също на арменската организация в културната й дейност в качеството на пианист-акомпанятор и помощник-диригент на смесения хор "Ереван"- София (1951 - 1955 година). Създава като лектор-преподавател в арменското училище и към организация "Ереван" - София, детски ансамбъл за арменски песни и танци и е художествен ръководител и хормайстор на ансамбъла. Същият ансамбъл има голяма концертна дейност из страната.
          По покана на своя колега пианист Андрей Башев става корепетитор-пианист на експерименталния балетен клас на мадам Александрова в средното балетно училище - София, на лекторски начала. Там провежда и лекторски часове но "задължително пиано".
          След завършване на академията (1956 година), както изисква законът по това време - бившите стипендианти, станали млади специалисти, трябва да работят три години по разпределение. Арам доброволно избира град Шумен.
          Ето тук отново отбелязвам едно щастливо стечение на обстоятелствата, защото той попада в Шумен, един от старите центрове на българската култура. Тук за първи път в България през 1856 година се играе театрално представление; в този град с създаден първият оркестър и е изнесен първият симфоничен концерт в България от унгарски и чешки музиканти - емигранти. Не на последно място. Шумен е родният град на Панчо Владигеров. Тези традиции са запазени до наши дни и Арам Берберян-Датeв много успешно се вписва в музикалния живот на града през този период. Да не забравяме също, че последните месеци от военната повинност на Арам също са свързани с Шумен. Така той става музикален ръководител на турския естраден театър с директор Хамдиев - изключително интелигентна личност, симпатичен и коректен специалист, за когото и до днес Берберян-Датeв си спомня с уважение.
          Възстановява и ръководи смесения хор при арменската организация "Ереван" в Шумен, наброяващ 70 души. Правят се съвместни концерти с формациите на хормайстора-диригент Георги Бабачев, който е вече опитен специалист, изключителен в работата си, основоположник на хор "Родни звуци" и продължител на певческите български традиции. Особено впечатляваща е изявата на двата състава - смесен хор "Родни звуци" и смесен хор "Ереван", в съвместния концерт в театър "Балкан" - София, по случай 100 години народно читалище. Добри взаимоотношения има и със своя колега и приятел от студентските години, диригента Иван Вульпе, който възглавява по това време Шуменския симфоничен оркестър. И с него организират съвместни мероприятия от концертен характер.
          Никога след този период Арам Берберян-Датeв няма да намери такава благоприятна обществено-творческа среда за дейност и развитие. В Шумен той попада в много коректно и колегиално обкръжение. По-опитните музиканти-ветерани му помагат, но и се вслушват в него заради новостите, които той носи от академията в София. Тук той продължава да твори, аранжира и преработва - нагажда музикални произведения според конкретните нужди. Пише музика за пиесата "Човекът на инспектора" от Иван Пейчев за Шуменския драматичен театър, и нещо повече, цялата музикална програма на Турския естраден театър, където той е музикален ръководител, се гради върху негови преработки и аранжименти на турска национална основа. Тук той създава и оркестровата си творба "Симфонични картини от стария Шумен" - циклично произведение. Също трябва да отбележа, че и целият репертоар на смесения хор при арменската организация "Ереван" се състои от негови преработки и нагоден певчески репертоар, съответстващ на възможностите на хора. През 1956/57 година изгражда смесен хор при Окръжната болница в Шумен по покана на нейното ръководство. Често е изпращан от отдел "Култура" - Шумен (поставил се на разположение като сътрудник), в турски селища в района за подпомагане на турската самодейност. Случвало му се е да преспива в турски къщи. Спечелвал е нови приятели.
          Преди да опиша живота и дейността на Арам Берберян-Датeв след завръщането му във Варна, искам да загатна за един къс период, наричан от него ДЕВНЕНСКИ. Защото след Шумен, за да се добере до Варна, той приема един доброволен кръст - двегодишен период, свързан с разпределението му, при който създава ДЕТСКА МУЗИКАЛНА ШКОЛА към Държавния содов завод в Девня. Не само работи в нея, но същевременно помага и за раздвижването на художествената самодейност при завода. Новосъздадената музикална школа става център на тази дейност. Пише първата си музика за естрадно-сатиричен спектакъл на автора Димитър Върбанов и лично участва в реализацията на своята музика със самодейци от завода.
          След окончателното завръщане във Варна (1958/59 година) започва нов етап от творческото му разгръщане.
          Тук ще преразкажа малка част от един мой разговор с него. На въпроса ми как гледа днес на детството, юношеството, годините на студентството и следването, както и на шуменския си период, какво би променил, ако можеше да започне отначало: той ми отговори , че би искал, ако му отреди Всевишният такава възможност, тези години да се повторят. Да прави същото, но вече със сегашните познания и опит и поглед към света и живота. Много бързо е минало времето, много неща са пропуснати. От днешната си гледна точка той би искал да допълни много моменти от миналите периоди, без да се отказва от нищо, което е вършил по това време.
          Най-после, в края на 1958 година, след дълги митарства, прибрал се в родния си град Варна, става учител по музика в училище "Христо Ботев" в квартал "Аспарухово" (тогава директор е Йордан Липчев, а зам.-директор - Петровска). Тук той създава и ръководи детски хор и духов оркестър (две години). През 1959 година спечелва ПЪРВА НАГРАДА на анонимния конкурс за ораториално-кантатни произведения с кантатата си "ПЕСЕН ЗА СВОБОДАТА" в три части за четец, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър, по стихове на Кольо Севов. Тя е изпълнена на празничен концерт от получилия по-късно и европейско признание представителен градски хор "Морски звуци" с диригент Марин Чонев и Варненския симфоничен оркестър под диригентството на Емил Главанаков. Последвалите още две изпълнения на кантатата са под диригентството на Влади Анастасов. Вече признат като млад професионален композитор, той е удостоен и с първото си държавно отличие - орден "Кирил и Методий" II степен (1960 година), по предложение на един от обществените ръководители - Стефан Николов.
          По препоръка на Кръстьо Баев, когото споменах във връзка с ученическите години на Арам като директор на Първа мъжка гимназия, а по това време вече началник на отдел "Образование и култура" в Градския народен съвет във Варна, младият специалист е назначен в Техникума по строителство за преподавател по музика и диригент. Тук той възстановява традицията на техникума, като създава нов духов оркестър - прототип на гвардейските български състави, наброяващ 32 ученици. Преработва за възможностите на състава всички български национални бойни маршове (забранени по това време): "Велик е нашият войник", "Един завет", "Одринска епопея", "Булаирски марш", "Бдинци", "Край Босфора" и други. Дебютира пред обществеността в Деня на Славянската писменост и Българската култура - Деня на светите братя Кирил и Методий. Явно изпълнението се е харесало от ръководителите на града, защото се получават положителни и хвалебствени отзиви. И по този начин се дава "зелена улица" на тези маршове да влязат в репертоара и на други духови оркестри. По думите на Арам: "Това са маршове, възхваляващи българския национален дух и храбростта на българския воин, проявил се в историческия развой на българския народ и нация."
          След Строителния техникум (1961 година) той е преподавател по пиано в музикалната школа в дом "Народен флот" (ДНФ), а от 1962 година е музикален ръководител на дома (при началник капитан I ранг Бошнаков). Отговаря за всички музикални дейности на дома, помага и за развитието на самодейността във Военноморското училище, както и на поделенията на военноморския флот. Пише много музика за естрадно-сатиричните спектакли на театралния състав при ДНФ. Създава единствения по рода си в страната голям естрадно-симфоничен оркестър при дома, съставен предимно от военнослужещи - отбиващи военната си служба и от волнонаемни. Наброява 46 оркестранти, пълна струнна група от 26 души, пълна брас група, както и валдхорни, флейта, обой и пълна ритмична секция с електрическо и акустично пиано. След това той създава и за късо време ръководи детската музикална школа при Окръжния народен съвет - Варна.
          Извън преките си задължения пише музика за театрални постановки на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" - Варна, за Добричкия народен театър, както и за куклените театри във Варна и Добрич.
          В определени години работата му в ДНФ се покрива и с друга високоотговорна дейност, поставена като задача от арменската общност - създаване на ансамбъл за арменски песни и танци при организация "Ереван" - Варна. С този ансамбъл Арам Берберян-Датeв е свързан от 1960 до 1967 година включително (при председатели братята Крикор и Онник Ованезови). През 1961 година същият ансамбъл вече е носител на сребърен медал и лауреат на Републиканския фестивал.
          Но нека да се върнем отново малко назад към основната работа на Берберян в ДНФ. На прегледа на военната самодейност-републикански фестивал в София през 1965 година, се сипят суперлативи за варненския естрадно-симфоничен оркестър, ръководен от Берберян-Датeв, както и за оригиналните му аранжименти, написани за оркестъра. Удостоен е със златен медал от този фестивал. Той е неуморим, работоспособен, захваща се с много неща, но и успешно ги завършва. Не допуска пролука в своята работа. Винаги търси новото, малко известното у нас, прави неизвестното известно. Започне ли нещо, върши го с жар и умение, и то по най-добрия начин. Доказателствата в това отношение са много. И ако се върнем назад в годините, ще видим, че получените дотук отличия са нищожна част за това, което в годините той е създал и вършил.
          От 1952 до 1955 година с Детския ансамбъл за арменски песни и танци при Арменското училище - София (директор Борис Настев), той печели специалната награда на Министерството на културата и образованието.
          Отново една специална награда: на прегледа на художествената самодейност на медицинските работници в София (1961 година) с женския хор на Медицинския техникум - Варна, наброяващ 86 ученички. Наградата е на Министерството на народното здраве (по това време директор на Медицинския техникум е Тодорова и зам.-директор - Бонинска).
          През 1961 година на конкурса "Песни за Варна" (писмен конкурс) за песента "Вечерна песен за Варна" по стихове на Богомил Тодоров получава втора награда. Първа награда е присъдена на композитора Иван Маринов. Песента на Арам през 1964 година е записана на грамофонна плоча в Москва от Грамиздат "Мелодия" в изпълнение на Бедрос Киркоров с големия естрадно-симфоничен оркестър на Московското радио и телевизия под диригентството на Юрий Силантиев. Невероятно и трудно за възприемане е това себеотдаване на Арам Берберян-Датeв. И началниците на флота, както и неговите преки ръководители начело с капитан I ранг Бошнаков, така също и завеждащият културно-масовата работа в дома лейтенант Божидар Славов са се отнасяли с разбиране към неговата дейност и винаги са го насърчавали и подкрепяли, защото композиторът и диригентът Берберян-Датeв нито за миг не занемарява преките си задължения. С големия оркестър на дома обикалят поделения на флота по крайбрежието, изнасят концерти, помага методически на ръководителите на самодейността по поделения, а от време на време намира свободни часове да отиде на място и практически да помогне. Впечатляващо е представянето му с големия оркестър пред генералитета на Министерството на отбраната на юбилейния концерт на Висшето Военноморско училище във Варна в препълнената зала от 5000 зрители на Двореца на културата и спорта.
         
         
« Назад                     Напред »

 
начало биография фотоси творчество репертоар контакти

  This site is designed and hosted by Double Horn Music 2001©