Make your own free website on Tripod.com
начало биография фотоси творчество репертоар контакти

          След напускане на ДНФ той е търсен и канен на хонорар да оказва помощ на отделни негови състави и изпълнители, както и да пише музика за тях, защото е оставил добри впечатления като специалист и всеотдаен и работлив човек.
          1962/3 година Берберян изгражда студио за естрадна музика към изкуство и култура на градския съвет - Варна при н-к на културата Нино Нинов.
          Останал без работа в края на 1963 година, той приема поканата от Силистра да стане диригент на градския хор "Седянка" - 1964г. Шефът на културата във Варна Нино Нинов му съдейства, като се споразумява с общественото ръководство на град Силистра, което по това време търси временен заместник на заболелия диригент.
          В годините по-късно между Арам и Нино Нинов се изграждат едни добри и коректни отношения. Не можем да отминем факта, че Нинов винаги е бил готов да подпомага и стимулира младия композитор и диригент.
          Завръща се в родния си град през 1965 година и е назначен за музикален редактор в Радио Варна малко по-късно - и тонрежисьор (при тогавашния директор на радиото Кирил Ковачев и със съдействието на тогавашния председател на арменската организация - Онниг Ованезов).
          През 1967 година, по време на Майския хоров конкурс, между Нинов и професор Георги Димитров - шеф на катедрата по хорово дирижиране в Музикалната академия и председател на Майския хоров конкурс, става дума за Арам, като Нинов предлага Арам да се яви на изпит за специалност хорово дирижиране - хормайстор. Комисията е в състав: професор Г. Димитров, В. Арнаудов, Г. Робев, Чешмеджиев и Гюлева. Изпитът се провежда в репетиционната зала на хоровата капела "Св. Обретенов" с определен певчески състав на академичния хор на Манолов. Програмата на изпита е Мадригал от Монтеверди (на латински език), "Алелуя" из ораторията "Месията" от Хендел (на немски език), "Царевица ранна" и "Песен за малкия чирак" от Любомир Пипков, "Гълъбите гукат" от Г. Димитров, "Заплакала е Рила планина" от Тодор Попов и хор-финал из четвърта част на Девета симфония "Ода на радостта" от Бетовен (с клавирен съпровод). Всичко се дирижира наизуст-без партитура. С единодушното решение на комисията Арам е удостоен със специалността ХОРМАЙСТОР на 26 ноември 1967 година.
          Забележително за творческата кариера на Берберян е второто му завръщане като диригент на хор "Седянка" в Силистра от 1968 до края на 1969 година. Изявите на хор "Седянка" на Републиканския фестивал на художествената самодейност правят отлично впечатление на журито, председателствано от професор Георги Димитров. Въпреки че по принцип на такива конкурсни мероприятия журито винаги е сдържано, професор Георги Димитров не се стърпява и възкликва: "Най-после "Седянка" да пропее! Браво, Арам!". И до ден-днешен думите на професор Георги Димитров са едно от най-големите признания за хормайсторските му - диригентски достойнства. Едно наистина заслужено признание, защото този смесен хор (наброяващ над 80 души) от далечния на София добруджански град Силистра се представя с един изненадващ и силен репертоар, а именно: "Алелуя" из ораторията "Месията" от Хендел (на немски език), "Лагерът на смъртта Трeблинка" (на немски диалект), "Царевица ранна" на Любомир Пипков, "Гълъбите гукат" на Георги Димитров и "След разпит" на Йордан Дафов (репертоар, по своята трудност достоен за професионално състезание).
          Между първия и втория Силистренски период (от 1965 година) Арам Берберян-Датeв е музикален редактор и тонрежисьор в Радио Варна. С радиото е свързана важна част от живота и творческата му дейност, които го обогатяват с нови умения. Това е същевременно и по-дълбоко навлизане в дълбините на световната музика. (Негови преки ръководители в музикалната редакция по това време са Радослав Данов и Ангел Истатков - при зам. гл. редактор Николай Димитров.) Той извършва и огромна събирателска дейност. Оказано му е доверие и му е разрешено да подбира най-доброто от американската музика (забранена по това време), като презаписва много плочи, иззети от митницата от частни лица (внесени без разрешение) и най-вече от моряци. Благодарение на него и неговия колега Димитър Демиров (с когото извършват тази дейност) музикалният архив на Радио Варна е обогатен с произведения на Гершуин, с джазовото изкуство на Елла Фицджералд, Луис Армстронг, Дюк Елингтън, Ерол Гарнър, Бени Гудман, Нат Кинг Кол, Каунт Бейзи, Ленард Бърнстейн, Арета Франклин, Рей Чарлс, с изпълнителското изкуство на състава на Метрополитен опера "Порги и Бес" с Хари Белафонте и Оскар Левант, "Рапсодия в синьо" в оригинално изпълнение на Оскар Левант под диригентството на Гершуин, джазовите преработки на "Порги и Бес" от Ръсел Гарша, направени приживе на Гершуин; симфонични и оперни спектакли под диригентството на световни имена и изпълнители, както и под диригентската палка на големи български майстори и много други. (За съжаление след 1992 година този архив по най-безотговорен начин е унищожен, а би било възможно презаписването, като се има предвид, че такъв архив днес струва милиони.) Трябва да отбележа, че са унищожени и оригинални документални записи на музикално-сценични, симфонични и камерни произведения на български композитори, също голяма част от архива на "Варненско лято" и на Майския хоров конкурс.
          Арам Берберян-Датeв успява през 1992 година, използвайки желанието на Германското радио да притежава част от творческия му архив (почти целият записан и в притежание на Радио Варна, с ярки изпълнители и състави, както и негови изпълнения и негов съпровод на солисти), да презапише по-голямата част от него за Берлинското радио със съдействието на своя по-млад колега и негов приемник в радиото Тодор Кръстев. Днес тези записи, трасиращи пътя му на композитор, пианист и диригент, цялата кореспонденция с международни институти и водещи културни заведения, неговите удостоявания - признания (номинации), високи отличия, както и международните му титулования и награди се съхраняват в Берлин - Германия.
          Не е бил лесен животът на Арам Берберян-Датeв. Във Варна детството му отдавна е минало. През студентските години (1952 година) семейството му изживява голям трус - отчуждено е жилището им за обществени нужди от "народната власт" (без да им се издаде документ за това), а семейството му (в отсъствие на Арам) е настанено в едно приземно жилище (сутерен - мазе) на улица "Опълченска" 22. Бащата е обявен за търговец (по донос на Онник Мардикян, което никога не е отговаряло па истината, защото той е занаятчия), тъй като е бил член на Търговската камара и за върл националист арменец, но само доброто име на Арам като перспективен талантлив творец спасява от интерниране в Попово цялото семейство.
          Годините, през които той, вече утвърден музикален деец и ръководител на различни формации, е в родния си град, пише музика въпреки цялата си обществена натовареност, която никак не е лека. Няма постоянна щатна работа, изпълнява отделни поръчки на хонорар, от време на време прямият му и твърд характер му създава проблеми, защото той не търпи несправедливостите и ги назовава с истинските им имена, както и хората, насаждащи тези несправедливости. Враг е на подлизурковщината и затова е обявен за конфликтна личност. Не обича да му се налагат некомпетентни хора.
          Въпреки това към Арам Берберян-Датeв има много приятелски настроени люде (особено тези, които са успявали да вникнат в неговата човешка същност), почитатели има и сред представителите на властта във Варна, но в същото време има и врагове по ниските етажи на управлението. А да не говорим за завистта на определени колеги...
          При тази подготовка, възможности, натрупан богат професионален опит (на който няма начин да не му завиждат колегите му по специалност), особена работоспособност и доказани високо-професионални качества никога не са му били предоставяни или създавани условия за пълноценно реализиране, нито пък необходимите жилищно-битови условия. Навсякъде той е принуден да се преборва с бюрокрацията, непочтеността, парвенющината, посредствеността н партийното нагаждачество. Навсякъде той трябва да се доказва - и в ДНФ, и в Силистра, и в Шумен, и в Попово (където отива по покана от 1969 до 1970 година включително, оставен без работа след завръщането си от Силистра), и в Девня, и т.н. и т.н. И въпреки всичко той работи (и както обича да се изразява: "Кучето си лае, а керванът си минава...") и след него остават плодовете на неговия труд. Навсякъде работи без помощници и без заместници, затова винаги е било много трудно да бъде заменен или заместен от когото и да било в работата, по-точно в неговата творческа дейност и метод на работа - където и да е.
          През 1970 година, завръщайки се във Варна, създава инструментален състав за забавна и танцова музика при Дома на транспортните работници, по същото време с назначен и за пианист-корепетитор във Варненската опера (директор Мирчо Мирчев). През същата година той с поканен от ръководството на шуменския Драматичен театър "Васил Друмев" -турски естрадно-театрален профил (с директор Мустафов) - за музикалната постановка на спектакъла "Любов моя" (разработки и аранжименти на Арам Датeв) като познавач на музиката на Ориента и цялата мелодико-ладова структура на ориенталската (турската) музика. По време на пребиваването си в Силистра още през 1968 година, междувременно създава певчески ансамбъл за турски песни при читалище "Доростол" (смесен хор за многогласно пеене на турски песни със съпровод на оркестър от национални турски инструменти, като е обучавал инструменталистите да свирят негови разработки). И там е имал приятели, които са му вярвали в работата и са го поддържали.
          1972/74 година отново възстановява във Варна Ансамбъла за арменски песни и танци. Преработва и дирижира оперетите "Ашух Хариб" и "Аршин Мал-Алан" (постановки на аматьорския театрален състав при арменската общност - Варна - с режисьор Иван Иванов).
          Без да обхващам всичко, ще отбележа още някои моменти от многостранната творческа биография на Арам Берберян-Датeв през този период:
          От 1973 до 1974 година отново е диригент на голям джазово-симфоничен оркестър към ДНФ (по времето на капитан I ранг Бошнаков) - носител на специалната награда на Министерството на отбраната.
          1975 година изгражда формация за ангажирана (политическа) песен в Младежкия дом във Варна (директор Христо Минев и културно- масовик Лидия Михова).
          1976/79 година отново са изпълнени с многостранните дейности и изяви на ръководените от него състави и големи групи за музикална и културна дейност. Продължава работата му в сферата на ангажираната песен - създава представителната младежка формация "Маяковски" при едноименното читалище, но продължава и в Младежкия дом и по този начин превръща този дом в център за подготовка на изпълнители, състави и групи за ангажирана (политическа) песен. Благодарение на него и на още няколко негови последователи-ентусиасти движението във Варна добива и художествен облик (тази страна на творческата му работа е подкрепяна от тогавашния първи секретар на комсомола Красимир Премянов). По думите на Берберян, както и по документите, се вижда как в това движение се изграждат изпълнители като Мария Бъчварова, Владимир Стоянов, Владимир Левков, Грета Жекова, Бойко Богданов, групите "Вълна" и "Полет" и други, всички те - носители на отличия от фестивали.
          По същото време в читалище "Маяковски" (понастоящем "Отец Паисий") Арам Берберян-Датeв изгражда голям джазово-симфоничен оркестър от 36 изпълнители (пълна струнна група + брасгрупа + пълна ритмична секция). През 1979 година на Републиканския фестивал съставът, както и самите изпълнители са удостоени със ЗЛАТЕН МЕДАЛ поотделно. (Оркестърът е изграден без елементарна обществена подкрепа, както и без подкрепата на читалищното ръководство. Дори се правят опити да се попречи за създаването на този състав.)
          През 1977 година се чества официално 50-годишнината на Арам Берберян-Датeв съвместно с годишнината на неговия колега Петко Мечков. На това честване му е връчено държавното отличие орден "Кирил и Методий" - I степен.
          Продължава да подпомага подготовката на естрадния състав на Висшето военноморско училище - Варна (1978 година), който е отличен на прегледа на флотската самодейност със златен медал. Точно тогава се появява песента "Бялата яхта" по мотиви и стихове на курсанта от същото училище Иван Митев. Арам Берберян-Датeв след няколко години приема замисъла на тази песен, преработва я основно и професионално, аранжиран за голям оркестър и тя намира място в юбилейната плоча на училището, издадена през 1983/84 година от "Балкантон".
          Аз съм съвременник на последните изяви от този период (от 1978/ 79 до 1988 година и до днес) - отблизо и директно познавам нещата, и като изреждам годините, съставите, многото награди, се чудя как тогава НЕ СМЕ ЗАБЕЛЯЗВАЛИ колко много е правел и давал от себе си Арам Берберян-Датeв за нашия град, за името, за честта му, за младите хора (които в замяна му отвръщаха с много обич, сърдечност, разбиране и топлота). Как не сме се замисляли за усилията и какво му е коствало всичко това.
          Ние не сме се замисляли, но близките му са страдали заедно с него. Тук искам да вмъкна, че баща му е оставен от властта без пенсия, както и майка му - те са били всецяло на грижите на своя син.
          През 1969 година, когато слиза от сцената след изпълнението на "Алелуя" от Хендел с хор "Седянка" по време на Републиканския преглед, получава съобщението за смъртта на своя баща. Успява с голямо усилие на волята да довърши изпълненията на хора и веднага заедно със съпругата си Ивана се прибира във Варна. Три години по-късно се прощава и с майка си. Не е останало спокойно и сърцето му, което му поднася две силни прединфарктни сътресения.
          Днес, от върха на неговата 75-та юбилейна година и повече от 55 години документирана творческа дейност, Големия Арам не се сърди на никого, прощава на всички.
          Вероятно на читателя е направило впечатление, че навсякъде, с малки изключения, като споменавам местата, където е работил Арам Берберян-Датeв, по негово изрично изискване пиша и името на ръководителя на съответната институция или отдел, защото за всички постигнати свои успехи той счита, че и те имат своя принос.
          И още нещо, което ме впечатлява у Арам - морално-етичната страна на неговото мислене, както и на неговото съществуване. Въпреки това, дори неговите колеги от съюза на Българските композитори успяват да намерят претекст /повод/ от 1986 година до 1999 година името му да бъде изолирано от музикално обществения живот в София. Но едно ново подмладено ръководство на СБК - го връща в членския състав на съюза през декември 1999 година, като неправилно извършено деяние на техните предшественици - ръководители.
          Той не се отказва от нищо, което е създал и правил през годините. Не мога да не споделя и неговите разсъждения, що се касае до партийните поръчки и създаването на политически произведения. (Тук отбелязвам, за да няма недомлъвки, че идейно-политическите му убеждения са много точни - конкретни и непоклатими, и той си ги носи още от детско-юношеските години, още от "Германския" период.)
          Размислите по тези проблеми започнаха още като стигнах до работата му в гр. Попово. Странстванията му го довеждат в този град 1970 година (след като отново за него няма работа във Варна), където в продължение на седеммесечен упорит труд той, с поставени високи изисквания и голяма дисциплина, успява да възстанови и подготви градския хор, който се представя с голям успех при честване на някаква годишнина на Ленин в окръжния център Търговище. Тук той показва своята вещина като диригент в изпълнението на "Поема за Ленин" от Арам Хачатурян и "Поема за Украйна" от Александров, със солист Николай Арнаудов и пианист-акомпанятор Вяра Белева. И двете творби са чудесни. Втората е особено интересна по замисъл от музикална гледна точка. За Арам на първо и най-важно място стои музиката. Ако тя е добра и му допадне, той я поставя и изпълнява, ако не - отпада, просто не се захваща с това произведение, щом не притежава художествени достойнства. Текстът за него остава на допълнителен план.
          Искам да отбележа нещо важно и интересно - поръчковите творби на Арам Берберян-Датeв са едни от най-хубавите му хрумвания (творчески поръчки от отделите Култура и Изкуство на градския и окръжния народни съвети в лицето на тогавашните инспектори Любозар Трифонов, Добрин Добрев, Константин Попов - поддържани от н-к отдела Нино Нинов и зам. Председателя на градския-общински съвет Иванка Христова): напр. "Музикален фон" за смяна на караула на паметника-пантеон и "Музикално встъпление" за откриване на "Варненско лято", програмните му "Песни за Варна" (до днес 20 на брой), за съставите за ангажирани песни и т.н.
          С напредване на възрастта, с влошаване на здравето Берберян- Датeв започва да свива ветрилото на дейностите си и да се концентрира предимно върху композирането и от време на време дирижирането на симфонични програми в чужбина.
          Уволнен несправедливо 1985 година от н-к отдела Коренчев, е приет веднага на работа в дирекция "Музика" по покана на зам.-директора (по това време) Димитър Александров и директора Любозар Трифонов. Като старши музиколог в дирекцията има големи отговорности и натоварване, но това му доставя удоволствие. Едновременно е ползван и като пианист-изпълнител на забавна музика за обедно свирене (матине) пред чуждестранни туристически групи в представителни заведения в курорта Златни пясъци. Арам го прави с голямо удоволствие, защото още от юношеските си години джазът и забавната музика са винаги съпътствуващи - негово хоби. Нека да отбележа, че хобито и професионалното у Берберян са умело съчетани.
          Пише музика и най-важното, което върши, са участията му в камерните концерти на ММФ "Варненско лято". Този фестивал е голямо творческо предизвикателство за него, той се включва като композитор и изпълнител - пианист и акомпанятор на свои произведения, изпълнявани от много добри солисти-интерпретатори, например: Борислав Дончев -цигулар, Радмила Петрова - цигулар, Кирил Филипов - кларинетист, Любозар Трифонов - виолончелист, Живка Маркова - мецосопран, София Хитова - сопран, както и млади талантливи ученици (в периода след 1980 г. до наши дни) като: Меглена Кирова -флейта, Петър Любчев - обой, Светльо Иванов - фагот, Цветанка Георгиева - флейта, и др. от Музикалното училище "Добри Христов"-Варна.
          Пълната справка от афишите и програмите на тези прояви свързва името му със симфоничната поема "Диалог с морето" ("Моят град с закърмен с море") по стихове на Атанас Стоев - за четец, солисти и оркестър (поръчково произведение от шефа на отдел култура - Нино Нинов), самостоятелна програма за джазово-симфоничния оркестър, концерта му за кларинет, Поема-прелюд за виолончело и много други…
          Дори само това е достатъчно като потвърждение на извода, че Арам Берберян-Датeв е един от най-пълно представените композитори - варненец - във "Варненско лято" до 1989 година.
          През годините 1986 до 1988 година той създава при дирекция "Музика" "БРАСФОРМАЦИЯ - ВАРНА' 86". Съставът наброява 16 инструменталисти с двама вокални изпълнители-солисти - Росица Овчарова и Георги Ралчев. Формацията изнася повече от 30 концерта - най-вече пред чуждестранни туристи в комплекса Златни пясъци. Партийното ръководство на града в лицето на Ана Недялкова и Борислав Цветков се опълчва срещу тази дейност на Берберян, която е организирана без тяхно съгласие и Арам се принуждава да разпусне състава. Тук също искам дебело да подчертая, че самостоятелността в творчеството и в работата на Арам не се е харесвала на някои от партийното ръководство.
          През 1988 година той приключва всички свои странствания по работни места, вглъбява се в себе си, преосмисля изминалия път и започва нов етап от живота си. За този период (от 1986 до 1989 година) говори и голямото му сценично произведение- балетът-спектакъл "Началото - 681 година" (Хан Аспарух и създаването на Първата Славяно-Българска държава) в три части: встъпление-пролог, четец и епилог-финал.
          За това, което му се случва през годините от 1982 до 2000 година, говорят професионални титли, международни признания, удостоявания, отличия и награди и както и голямата поддръжка на неговите ЕДИНСТВЕНИ И НАЙ-БЛИЗКИ ГЕРМАНСКИ ПРИЯТЕЛИ (повече от родственици) Силвия ШАЙЛ, поетеса и инженер Гюнтер МАТЦИК, които са решаващата опора и стимул в по-нататъшното му съществувание и творчество. Няма да пропусна и ролята на неговата съпруга ИВАНА, която през последните 30 години от живота му е до него в добри и лоши дни и с грижовността си подкрепя Арам в творческата му работа. Да не забравя да подчертая, че Арам има поддръжката в Германия на много свои колеги от висшестоящите гилдии.
          Мисля, че тези факти са предостатъчно доказателство за цитираните негови думи в началото: "СЕГА СЪМ ЩАСТЛИВ!" Ясно е защо.
          Не само защото е ПРИЗНАТ и ОТЛИЧЕН от такива международни високостоящи институции, (като ABI-USA, IBC/NBC - Англия и културни центрове в Германия, както и радио и телевизии - за съжаление всички те извън пределите на нашата страна), а защото справедливостта е възтържествувала и той е получил удовлетворение от своя 55 годишен - документиран творчески труд, крайния резултат от своята отдаденост и вярност към това велико изкуство - музиката, Варна и към своята страна.
         

ПОСЛЕПИС


          Биографията остава незавършена, тя е с отворен финал, защото Проф. Д-р Арам Берберян-Датèв е жив и се намира в най-добрата си творческа форма, изпълнен с големи планове за бъдещето. Дано е жив и здрав, за да ги реализира.
          На някои читатели може да се стори, че написаното е пристрастно, че липсва обективност. Не отричам, че може би са прави. Но каква по-добра обективност от документирани факти !
          Аз наистина не съм напълно безпристрастен. В процеса на работата го обикнах, възхитен съм и продължавам да се възхищавам на духа му. Искам да подчертая, че моята пристрастност идва и от това, че познавам неговата дейност от повече от 20 години. Дано съм успял да го представя като един добър, честен и великодушен човек.
          Много ми се иска тази книга да компенсира поне част от неприятностите, съпътствали живота му, и да бъде едно малко признание за делата му.
          Щастлив е Арам, защото са много хората, които с радост го поздравяват, като го срещнат. С благодарност се обръщат към него с топлото "Бачо Араме!" и се хвалят с успехите си, не пропускат да споменат и за неговия дял в тях. А през ръководените от него състави и опитната му ръка па педагог са минали доста млади хора.
          Не всички са станали музиканти и артисти, но са станали ХОРА - уважавани и почитани като своя възпитател и учител.
          Ето някои от тях:
         
Ламбрин Сотиров Евгени Дончев Борислав Маринов Алис Къстърян
Ончо Балян Симеон Кръчмаров Георги Лазаров Анниг Инджиян
Варткес Палабъйкян Хрипсиме Такворян Валентин Вълчанов Георги Гочев
Румен Захариев Владимир Стоянов Бойко Стоянов Грета Жекова
Георги Ралчев Атанас Попов Николай Проданов Николай Костов
Марчо Марчев Борис Ботушаров Н. Бинев - Варна Д-р Дончо Дончев
Антония Велева Емил Шейтанов Жанина Ото Д-р Георги Крумовски
Димитър Трайков Данка Величкова Денчо Дюлгеров Юлия Савова
Цветан Бекяров Петър Песев Д-р Димитър Папуров Тодор Генов
Катя Василева Кръстьо Лафазанов Крикор Вартанян Мариян Кленске
Красимир Матев Димитър Димитров Йовчо Катранджиев Любомир Еленски
Агоп Дердерян Агоп Крикорян Агоп Маркарян Пламен Дичев
Херманс Чивитян Андон Варжабедян Ховсеп Сурабян Панос Хамамджиян
Георги Папуров      
      и много други …

         
          Дано не се сърдят пропуснатите...
          Това е, което стои над всичко в живота на Арам и за което си струва човек да жертва спокойствие и сили, талант и живот !
         
Нейко Нейков

         
         
« Назад                     Напред »

 
начало биография фотоси творчество репертоар контакти

  This site is designed and hosted by Double Horn Music 2001©